Акушерство и гинекология

You are here:

Акушерство и гинекология – една уникална специалност

Ако проследите медийните изяви на експерти по акушерство и гинекология, ще откриете, че отговарят еднакво на въпроса „Защо си избрахте тази професия?“. Обикновено медиците, независимо дали са жени или мъже, млади или улегнали, заявяват: „Избрах акушерството и гинекологията, защото това е единствената специалност, благодарение на която се ражда нов живот“. Акушер-гинеколозите винаги бързат да споделят чувството, което ги обзема при вида на току-що родено човешко същество, поемащо първата си глътка въздух. „Неописуемо е чудо на живота!“ – казват те, без да се оплакват от безсънните си нощи над учебниците, от дежурствата в родилното отделение, тежките операции и огромните отговорности, които носят на плещите си.

Показателна в това отношение е дефиницията на медицинската специалност „Акушерство и гинекология“, посочена в едноименния медицински стандарт у нас: „ Специалност АГ представлява съвкупност от компетенции и умения, които се реализират в лечебно-диагностична, профилактична, методична, експертна, научна и преподавателска дейност по отношение на: физиологичните процеси оплождане, бременност, раждане и следродов период, съзряване, циклична функция и стареене на женската репродуктивна система; патологичните отклонения в тези процеси; други заболявания, засягащи женската репродуктивна система“.

Какво може акушер-гинекологът?

За да придобие тази специалност, той усвоява всички базови знания и умения, които са й присъщи. Значителна част от тях са хирургични дейности. Така че акушер-гинекологът е наясно с основите на общата хирургия. Естеството на неговата професия му налага да придобие и обширни познания по урология, спешна медицина, анестезиология и реанимация. Оказването на родилна помощ предполага също медицински дейности, насочени към потомството (т.е. към ембриона, плода, новороденото дете). По тази причина акушер-гинекологът притежава компетентност и умения, характерни за специалността неонатология. В ежедневната си работа той постига добро сътрудничество с експерти по обща и клинична патология, микробиология, клинична имунология, медицинска онкология, съдебна медицина, психология. Освен всичко това, акушер-гинекологът се научава да комуникира деликатно с пациентите си, така че да им внушава доверие. Често той трябва да достигне до прекалено лична информация, необходима за точната диагноза и правилното лечение.

Подспециалности в специалността

Статистики сочат, че 90 на сто от акушер-гинеколозите специализират в определена насока. Първата е акушерството. Фокусирано е върху грижата и поддържането на цялостното женско здраве по време на майчинство (бременност, раждане и следродов период). Второто направление е гинекологията, която се занимава с диагностика, лечение и грижи за репродуктивната система на жената. Този клон на медицината включва също лечение и проследяване на проблеми, свързани с млечните жлези у жената. Нейното здраве е обект на гинекологията, през всички периоди от развитието на нежния пол. По-тясната медицинска специализация е довела до други направления:

  • Репродуктивна ендокринология. С помощта на хормонални, имунологични, генетични и други изследвания лекарите диагностицират проблеми, свързани с безплодието и разработват индивидуален лечебен и профилактичен план за преодоляване на проблема. Предлагат схема за периодичен гинекологичен контрол, както и процедури за ин витро оплождане;
  • Майчино фетална медицина. Експертите в тази област са специализирани в грижи за здравето на майката и рожбата й. Те лекуват особено рискови бременности. При тях се извършват три високоспециализирани прегледа:
  • през първия триместър на бременността – биохимичен скрининг (проследяване, което включва ултразвуково изследване на зародиша и кръвен тест на бъдещата майка);
  • през втория триместър – фетална морфология (ултразвуково изследване на всички органи и системи на плода );
  • през третия триместър – късна фетална морфология (чрез различни изследвания, включително фетална ехография се анализира състоянието на плода в майчината утроба );
  • Реконструктивна тазова хирургия. Във фокуса на тази област са различни наранявания и увреждания на тазовото дъно, настъпили след тежки раждания, менопауза, физическо претоварване, при наднормено тегло и др. Реконструктивните хирурзи, ползвайки разнообразни оперативни техники, лекуват проблеми като незадържане на урина и пролапс (спадане надолу) на тазови органи. Особеностите на проблема определят методите за възстановяване.
  • Гинекологична онкология. Специалистите диагностицират и лекуват пациентки с туморни образувания на половата система. Например – рак на яйчниците, маточната шийка, матката и др. Чрез прегледи и образна диагностика (с помощта на ултразвук, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография, позитронно-емисионна томография) се извършва обстоен анализ на състоянието. След поставяне на диагнозата, се провежда персонализирано лечение на всяка отделна пациентка, в сътрудничество с онколози, патолози, лъчетерапевти и други специалисти.

Кога се правят гинекологични прегледи ?

Най-често към помощта на гинеколог жените се обръщат при следните проблеми: необходимост от контрацепция (контрол на раждаемостта), нарушения в менструационния цикъл, неуспешни опити за зачеване, контролни прегледи през бременността и в следродовия период, анормално кървене, болки при секс, нетипично бяло течение, парене и дискомфорт в половите органи, менструални болки, изпускане на урина, парене при уриниране, вагинални инфекции, полово преносими заболявания, доскомфорт в периода на менопаузата, и др.

Клиничният преглед обикновено се състои от медицински изследвания за общото състояние, измерване на телесното тегло, кръвното налягане, сърдечния ритъм, оглед на гърдите.

Вагиналният преглед включва оглед и търсене на нетипични промени във външните гениталии, влагалището, маточната шийка, матката, маточните тръби и яйчниците. Рутинно изследване е вагиналната ехография, при която с помощта на уред ехограф, се изобразява на монитор състоянието на репродуктивните органи. Специфичните тестове, от които пациентката се нуждае при всяко посещение при акушер-гинеколога, варират в зависимост от нейното състояние, възраст, начин на живот и други фактори.

Цитонамазката изисква специално внимание!

Изследването е известно още като ПАП-тест, по името на американския патолог Джордж Папаниколау. Той го разработва пред 1928 г и до днес тестът служи за проследяване и профилактика на рака на маточната шийка. Извършва се като със специални четчици се обтрива външната част на маточната шийка и маточния канал. Така се вземат повърхностни клетки за изследване. В клинична лаборатория, след подходящо оцветяване, биологичният материал се анализира под микроскоп. Резултатите се класират в пет степени, които трябва да се интерпретират от лекар.

Желателно е два дни преди изследването във влагалището да не се поставят тампони, различни вагинални кремове и препарати, да не се правят промивки с вагинален душ. Необходимо е въздържане от секс поне 24 часа преди теста. Най-доброто време за вземане на цитонамазка е периодът между 10-я и 14-я ден след менструалния цикъл. Непосредствено преди прегледа пикочният мехур трябва да е празен, което създава удобство и на пациентката и на лекаря. Правилно е гинекологът да получи информация за данните от предишни прегледи и изследвания.

Днес експертите по обществено здраве препоръчват:

  • жените, дори да нямат никакви оплаквания, да се подлагат на гинекологичен преглед с цитонамазка веднъж годишно, след навършване на 21-годишна възраст;
  • след преминаване на третото десетилетие такъв преглед да се прави през две години;
  • в по-късна възраст (към седмото десетилетие) – през три години.

Профилактиката на болестите е за предпочитане, независимо от огромните възможности на сегашната медицина. Те са наистина уникални в областта на акушерството и гинекологията, където се прилагат: ендоскопски и роботизирани хирургични методи, иновации в консервативното лечение на гинекологичните заболявания; нови инструментални и апаратни технологии. Едновременно с всички постижения, като значим фактор за успешна терапия, остава препоръката на средновековния лечител и философ Авицена: „лекарят трябва да притежава поглед на сокол, ръка на девойка, мъдрост на змия и сърце на лъв“. Пациентите винаги оценяват това.