Бъбречна недостатъчност

Бъбреците са органи, които се намират в горната част на коремната област, разположени както от лявата, така и от дясната страна на гръбнака. Те получават кръвоснабдяването си през бъбречните артерии и изпращат кръв обратно към сърцето чрез бъбречните вени. Поддържането на функциите на бъбреците е жизненоважно и трябва да бъде приоритет в ежедневието на всички.

Какво представлява бъбречната недостатъчност?

Основната функция на бъбреците е отделянето на вода и токсични вещества от организма, които се образуват в резултат на жизнената дейност. Постепенното влошаване на бъбречните функции се нарича бъбречна недостатъчност. Поставянето на диагнозата „хронична бъбречна недостатъчност“ се осъществява въз основа на клиничен преглед при лекар-специалист и извършването на редица лабораторни и инструментални изследвания. Понякога тази диагноза не може да бъде поставена в рамките на един преглед, а е необходимо известно проследяване на пациента от страна на лекаря.

Видове бъбречна недостатъчност и симптоми

Хронична бъбречна недостатъчност – Хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) е синдром, при който вследствие на различни хронични бъбречни заболявания настъпва необратима загуба на основните бъбречни функции: отделителна, регулираща и ендокринна. Хроничната бъбречна недостатъчност обикновено прогресира безшумно в ранните етапи и може да не причини никакви симптоми. Симптомите обикновено се появяват в напреднал стадий, когато бъбречните функции започват да се губят. Симптомите на хроничната бъбречна недостатъчност, са следните: умора и слабост, гадене, повръщане, лоша концентрация, подуване на краката поради излишно задържане на вода, загуба на апетит, проблеми със съня и подути очи, промени в количеството урина и често уриниране, мускулни потрепвания и спазми, постоянен сърбеж и суха кожа, болка в гърдите, ако течността се натрупва около лигавицата на сърцето, задух, ако течността се натрупва в белите дробове, хипертония, главоболие, проблеми с ерекцията при мъжете.

Остра бъбречна недостатъчност – Острата бъбречна недостатъчност (ОБН) е синдром, при който настъпва остро нарушение на екскреторната бъбречна функция с развитие на олигоанурия и азотемия. Симптомите на острата бъбречна недостатъчност възникват рязко. През първата седмица се наблюдават втрисане, сънливост, понижаване на артериалното налягане, висока температура, чувство на парене в долните крайници, специфичен дъх на амоняк от устата и потъмняване на урината. От 2-рата до 5-тата седмица се проявява рязко намаляване на обема на отделяната урина, натрупване на шлаки в организма, отслабване на паметта, замаяност, гърчове.

Диагностициране на бъбречна недостатъчност

В началото лекарят изслушва оплакванията, тяхната характеристика, начина, по който са се появили, факторите, които ги облекчават или засилват и др. Необходима е информация за прекарани в миналото или съпътстващи бъбречни заболявания и аномалии, захарен диабет, артериална хипертония или системни автоимунни заболявания, прием на лекарства (какви, по какъв повод, в каква дозировка), наличие в семейството на болни с бъбречни заболявания и др. Назначават се изследвания, които са:

  • рутинни кръвни изследвания – те могат да сочат анемия, намаляванена броя на тромбоцитите и белите кръвни клетки
  • биохимични изследвания на кръвта – повишение на серумния креатинин, урея и пикочна киселина, освен това могат да покажат спад на плазмените протеини и др.
  • количество на електролитите в кръвта
  • изследване на киселинно-алкални показатели на кръвта (pH и други)
  • изследване на нивото на някои хормони в кръвта
  • количествено и качествено изследване на урина – в тази рубрика влизат редица методи, които измерват общото количество урина, отделено за 24 часа, относителното тегло на урината, обременяващи бъбреците тестове, изследване на киселиноста на урината, 24-часово изследване на азотни тела определяне на количество белтък, клетки и цилиндри в урината и др. Характерът на част от тези изследвания може да наложи хоспитализирането на пациента за определен период от време.
  • ехография на бъбреци и отделителна система – то е инструментално изследване, което използва ултразвукови вълни, които се излъчват от уред, отразяват се от вътрешните органи, след което се регистрират от уреда, анализират и преработват под формата на образ на монитор. Ехографското изследване на бъбреците дава важна информация за размерите им, структурата им, очертанията, наличие на повечето малформации и т.н.
  • ехокардиография за оценка функцията на сърцето, рентгенография и измерване на костна плътност за оценка състоянието на костите и някои стави и
  • различни групи изследвания (микробиологични, имунологични, биопсични, кръвни-биохимични и др.) за откриване на заболяването, довело до състоянието на хронична бъбречна недостатъчност, ако до този момент това не е изяснено.

Етапи при лечение на остра бъбречна недостатъчност:

Лечение на основното заболяване, което е довело до остра бъбречна недостатъчност, например лечение на шоковото състояние, осигуряване на проходимост на кръвоносните съдове на бъбрека при запушването им (тромбоза на бъбречната артерия или вена) ,лечение на отравянето и т.н.

Стимулиране на диурезата (образуване на урина) – чрез прилагане на бримкови диуретици

Балансиране на течностите и електролитите – тъй като при острата бъбречна недостатъчност е налице задръжка на течност и опасност от свръховодняване и претоварване на сърцето на болния се дават само толкова течности, колкото той е изгубил чрез изпотяване, уриниране, повръщане, основна обмяна и др. Следят се и коригират нивата на електролитите в кръвта, като главно внимание се обръща на стойностите на калия.

Коригиране на киселинно-алкалното равновесие – при остра бъбречна недостатъчност е налице склонност към метаболитно подкисляване на вътрешната среда на организма, което трябва да се коригира.

Осигуряване на висококалорична диета

Съобразяване на дозите на даваните медикаментис променената им преработка в бъбреците и забавеното им излъчване от орханизма (обикновено дозите се намаляват)

Диализно лечение – ако лечението с прилагане на бримков диуретик не постигне отключване на уринирането и налице са покачване на креатинина и уреята над определени стойности, продължаваща олигурия (количество урина за 24 часа под 300 мл), свръховодняване на организма с покачване на артериалното налягане и опасност от белодробен оток, неповлияващо се подкисляване на вътрешната среда и критично покачване на стойностите на калия се налага прилагане на хемодиализа.

Лечение на хронична бъбречна недостатъчност

Лечението на хроничната бъбречна недостатъчност е сложно и комплексно, съобразено с тежестта на заболяването в различните му стадии. Във стадиите предхождащи бъбречната декомпенсация и тежка уремия се прилага консервативно лечение, което има за цел да намали прогресията на бъбречната недостатъчност, да понижи концентрацията и вредните ефекти на отпадните азотсъдържащи вещества и да възстанови нарушенията в оптималната вътрешна среда на организма.

Консервативно лечение на хронична бъбречна недостатъчност:

Лечение на основното заболяване – довело или водещо до хронична бъбречна недостатъчност. Такова лечение се прилага независимо от стадия на бъбречната недостатъчност. Например, прилагат се антибиотици за лечение на хроничен пиелонефрит, имунопотискащи лекарства и кортикостероиди в различни схеми за лечение на гломерулонефритите, осъществяване на добър контрол на кръвната захар при диабет, адекватно лечение на артериалната хипертония, спиране на приема на токсични за бъбреците медикаменти и т.н.

Спазване на специална диета – за намаляване количеството на краетинина, уреята и другите азотсъдържащи отпадни вещества се прилага ниско белтъчна и същевременно богата на важни аминокиселини диета. Намаляването на белтъците облекчава много от оплакванията, освен това намалява „амортизацията“ на все още здравата, работеща на „по-високи обороти“ бъбречна тъкан. Друго изискване е богата на калории храна, отговаряща на енергийните нужди. Препоръчва се ограничаване на фосфатите (предимно за сметка на млякото и млечните продукти). Трябва да се избягва приемът на храни, богати на калий (картофи, варива, банани, кайсии) и умерено да се ограничи приема на сол. При някои от формите на хронична бъбречна недостатъчност бъбреците губят много сол и възстановяването на адекватно отделяне на урина се възстановява само от набавянето на неободимата сол с храната.

Стимулиране на отделянето на урина за намаляване концентрацията на урея – това се прави при строг контрол на водно-електролитното равновесие в организма. Стимулирането се осъществява с помощта на комбинация от бримкови и тиазидни диуретици. Никога не се прилагат калий-съхраняващи диуретици, тъй като и повишаването на и без това завишения серумен калий може да причини внезапна сърдечна смърт.

Контролиране и регулиране на електролитното и алкално-киселинното равновесие в организма –  редовно се проследяват стойностите на серумния натрий, калий, хлор, калций и фосфор и отклоненията се коригират своевременно. Същото се отнася и за киселинно-алкалните показатели, тък като обикновено при бъбречна недостатъчност се наблюдава склонност към развитие на метаболитно подкисляване на кръвта (ацидоза).

Избягване приема на лекарства – които се преработват и излъчват през бъбреците или съобразяване на промените в действието и концентрацията им, следващи от увреденото състояние на бъбреците.

Лечение на артериалната хипертония (повишеното кръвно налягане) – тя може да бъде както причина така и следствие от бъбречната недостатъчност. Лечението и се осъществява с комбинация от различни групи медикаменти, като приоритет се отдава на лекарствата от класа на ACE инхибиторите (лекарства потискащи действието на един вид ензим), за които е доказано, че играят предпазна роля спрямо бъбреците.

 

 

 

 

×

Изследвания за Ин витро

Може да информирате предварително какви изследвания се правят за Инвитро