Камъни в бъбреците

Какво представляват камъните в бъбреците (бъбречнокаменна болест)?

При определени обстоятелства концентрацията на соли в урината в бъбреците променя нормалните си нива и те започват да кристализират се появяват бъбречните камъни. В повечето случаи кристалчетата са малки и урината ги изхвърля навън без особени затруднения – понякога с лека болка по хода на пикочните пътища. В други случаи нарастват и формират по-големи образувания, които не могат да преминат нормално през отделителната система.

Рискови фактори за образуването на камъни в бъбреците?

Най-често срещаните рискови фактори са:

  • наличие на много калций в урината – чести причини са хормонално нарушение, повишена абсорбция на калций в червата и др.
  • наличие на много оксалат в урината – те попадат в организма чрез хранителните вещества, но могат да се образуват и в черния дроб
  • наличие на повече пикочна киселина в урината – причините за повишено излъчване на пикочната киселина в урината е подаграта
  • намалено количество на цитратите в урината – те са един от най-важните фактори, които потискат камъкообразуването
  • недостатъчен прием на вода – Намаленият прием на течности води до отделянето на по-концентрирана урина, което благоприятства образуването на камъни.
  • горещият климат
  • пикочната инфекция
  • режимът на хранене
  • вродени или придобити анатомични особености – водят до нарушаване отока на урината повишават риска от бъбречни камъни

Образуването на бъбречния камък най-често не е свързано с оплаквания. Характерно за бъбречнокаменна болест е бъбречна криза. Тя се развива, когато камъкът запуши напълно единия или двата уретера и по този начин възпрепятства отока на урината по него. Това от своя страна предизвиква повишаване на налягането в съответния бъбрек, което болният чувства като нетърпима болка. Обикновено по-малките и подвижни камъни предизвикват бъбречната криза. Големи камъни, които се намират в бъбрека, може почти да не предизвикват оплаквания у болния. При тях е характерна тъпа, слаба болка в кръста.

Симптоми при камъни в бъбреците

  • Болка при уриниране
  • Оцветяване на урината в розово, червено или кафяво
  • Мътна или лошо миришеща урина
  • Гадене и повръщане
  • Постоянни позиви за уриниране
  • По-често уриниране от обичайното
  • Треска и студени тръпки при инфекция
  • Уриниране на малки количества

Видове камъни в бъбреците

В зависимост от състава на солите, които ги изграждат, бъбречните камъни могат да бъдат:

Калциево-оксалатни камъниса най-често срещани във всяка възраст. Калциево-оксалатните камъни са сиви или тъмни на цвят с назъбена или остра повърхност. Виждат се добре на рентген. Те са резултат от дефицит на течности, обезводняване, продължително изпотяване, болести като хиперпаратиреоидизъм. Храни, богати на оксалати (някои плодове и зеленчуци, ядки, шоколад) Калциево-фосфатни камъни – Те са по-характерни при метаболитни проблеми като бъбречна тубулна ацидоза. Счита се, че имат връзка и с някои видове мигрена, както и/или с приемането на дадени лекарства срещу припадъци. също влияят. Фактор са и някои диети, високи дози витамин D, някои метаболитни нарушения.

Струвитни камъни – образуват се при чести бактериални инфекции на пикочните пътища, които алкализират урината и повишават концентрацията на амониеви йони. Голямото количество бактерии в урината се превръща в органична платформа, която улеснява отлагането на солите. Струвитните камъни се развиват без симптоми. Затова могат да достигнат големи размери. Срещат се  по-често при жените.

Уратни камъни (камъни на пикочната киселина) – Уратните камъни са тъмто жълни или червеникави. Трудно се виждат на рентген, което налага алтернативно диагностициране. Образуват се при хора, които не пият достатъчно или губят много течности, при болни от подагра, при химиотерапия с цитостатици, при увеличен прием на някои видове риба, шоколад, дивеч, субпродукти, протеинови диети.

Цистинови камъни – образуват се при хора с наследствено заболяване, което кара бъбреците да отделят прекалено количество определени аминокиселини. Повишената концентрация на цистин, орнитин, лизин и аргинин в урината е предпоставка за образуване на цистинови камъни.

Диагностициране на камъни в бъбреците

Диагнозата се поставя на базата на оплакванията на пациента и извършените изследвания.

Изследване на урина – важни показатели са реакцията на урината (рН) и седимента (микроскопско изследване след центрофугиране на урината)

Изследване на кръвта – изследват се левкоцити, урея, креатинин, пикочна киселина, електролити и някои хормони.

Определяне на химичния състав на камъните – задължително изследване на всеки спонтанно отделен или оперативно отстранен камък. Важно значение за установяване на причините довели до образуване на камъка.

Микробиологично изследване на урина – изследва се след тоалет на половите органи, средна порция от първата сутрешна урина. Отделената урина се събира в стерилен съд и се доставя незабавно в микробиологична лаборатория.

Компютърна томография – дава изключително ясен и детайлен образ, както на цялата пикочоотделителна система, така и на съседните органи

Ултразвук – позволява добро визуализиране на конкремента, началната и крайната част на уретера, пикочния мехур и показва дали бъбрекът е запушен. То е бързо и безопасно. Подходящо е за деца и бременни

Интравенозна урограма (IVU) – тя се основава на контролиране на процеса на филтрация на бъбреците с рентгенови лъчи след приложение на контрастно вещество интравенозно.

Лечение на камъни в бъбреците

Лечението на камъни в бъбреците може да варира в зависимост от площта, размера и вида на камъка. Малките камъни (до 5-6 mm) могат да се изхвърлят, като се пие повече вода, с помощта на някои лекарства и хранителни добавки, а за дискомфорта помагат болкоуспокояващи.  По-големите камъни не могат да се изхвърлят на собствен ход, тъй като предизвикват кръвотечения, увреждания на бъбреците, инфекции. Те се разбиват в болнични условия.

Пиене на вода –  адекватната консумация на вода през деня играе ефективна роля за образуването на камъни в бъбреците и може да бъде ефективна и за намаляване на образувания камък. Пиенето на 2 до 3 литра вода на ден може да помогне за промиване на пикочната система. Особено важно е пациентите, чийто цвят на урината е жълт или тъмен, да пият достатъчно вода, докато достигнат ясен цвят на урината. Пациентите, които преди са имали цистинови камъни в бъбреците, трябва да консумират още повече вода. Пациенти с различни заболявания като уринарна инконтиненция, честота на уриниране или бъбречна недостатъчност трябва да се консултират с лекаря си относно консумацията на вода.

Медикаментозно лечение – използват се различни лекарства, които отпускат мускулите, за да се намалят камъните за да могат да преминат по-лесно през пикочните пътища. Чрез отпускане на мускулите камъните в бъбреците могат да се изхвърлят по-бързо и по-безболезнено. Болкоуспокояващо може да се използва за болки при камъни в бъбреците. Използват се също и лекарства срещу гадене или повръщане при някои пациенти.

Разбиване на камъни с ултразвук – това е най-разпространения, безболезнен и щадящ пациентите метод за лечение при камъни в бъбреците и уретерите. Това е метод, при който конкрементите се раздробяват от ударни вълни, произведени извън тялото на пациента от специална машина наречена литотриптор. Разбити конкременти от бъбречни камъни се отделят с урината. Процесът може да отнеме 30-45 минути в зависимост от размера на бъбречния камък, зоната, където се намира. Извършва се под пълна или местна упойка, тъй като разбиването на бъбречния камък със звукови вълни не е много тежко, но може да причини болка. Пациентът се изписва същия ден. Методът за разбиване на камъни в бъбреците със звукови вълни, известен като нехирургичен метод за разбиване на камъни. Успешно се прилага при камъни в бъбреците, които са по-малки от 2 cm.

Ретроградната интраренална хирургия – се използва в случаи на камъни в уретера или в бъбрека с размери по малки от 2 см, когато извънтелесното разбиване е било неуспешно. При тази манипулация се прониква в тялото през пикочния канал, оттам в пикочния мехур, за да се достигне до уретера или вътрешността на бъбрека, където се намират камъните. За целта се използват специални инструменти, наречени уретероскопи, които могат да бъдат твърди или гъвкави. Всички уретроскопите са снабдени с оптична система, която позволява да се наблюдава уретера или бъбрека отвътре, както и с работни канали, през които се вкарват нужните инструменти или сонди, с които се разбива камъкът.

Разбиване на камъни с лазерна литотрипсияПри този метод разбиването на камъка се извършва под упойка (спинална, венозна или обща), но също безкръвно и щадящо за пациента. Когато камъните са разположени в средната и дисталната трета на уретера, лазерната литотрипсия се приема като първи метод на избор. Лазерен лъч се насочва към камъка и го раздробява. Директният контакт с камъка се осъществява с т.нар. уретероскоп, с който се прониква през уретрата в пикочния мехур и оттам в уретера и бъбрека. Понякога след края на процедурата е възможно да се наложи поставяне на стент в уретера за около 1 месец. Пациентът се хоспитализира, но се връща към обичайния си ритъм на живот за 1-2 дни, като приема обезболяващи и антибактериални средства. В началото е възможно парене при уриниране, дискомфорт, които отшумяват от само себе си. Ако е сложен стент, се наблюдават чести позиви за уриниране и оцветяване на урината в червено (хематоурия) за около 1 седмица. Методът е по-скъп, но и ефективен, защото разбиването  и изхвърлянето на камъка протичат едновременно.

Отворена операция – тези операции са много редки и се извършват при изключителни обстоятелства. Отворена операция може да се извърши в случаи на тежки структурни бъбречни нарушения, при които ендоскопска интервенция се счита за рискована или В случаи на много големи камъни (над 5-6 см), когато хирургът не е много опитен в ендоскопските хирургически техники и не желае да удължи продължителността на операцията и анестезията.

Определящите фактори при избора на лечение включват въпроси, свързани с общо състояние на пациента, местоположение на камъка(-ните), размер, брой, структура, степен на задръстване, промени в бъбрека, наличието на инфекция, кървене, нарушения в съсирването, дали пациентът няма само един бъбрек, професията на пациента, предоперативна търпимост към дискомфорт на пациента.

 

 

×

Изследвания за Ин витро

Може да информирате предварително какви изследвания се правят за Инвитро