Лечение на лупус

Какво представлява лупуса?

Лупусът е хронично системно автоимунно заболяване, което се появява, когато клетките на тялото са атакувани от собствената му имунна система. Характеризира се с наличието на антинуклеарни антитела и засягане предимно на женския пол. Заболяването може да стартира във всяка възраст, но обикновено пациентите са млади жени.

Видове лупуси

Лупусът може да бъде раделен на три подгрупи:

Дисковидният лупус (кожен лупус)се характеризира само с наличието на кожен обрив. Промените по кожата („кожни лезии“) представляват неравни, рязко отграничени от околната кожа и люспещи се плаки, които могат да заздравят с образуване на белези. Тези лезии обикновено се наблюдават по лицето или други изложени на слънчева светлина кожни повърхности. При дисковидния лупус могат да се наблюдават неправилно очертани, оголени (плешиви) области по скалпа и хипо- или хиперпигментация (намалено или увеличено количество на отложен кожен пигмент) в стари такива кожни увреждания. В редки случаи дисковидният лупус еритематозус може да прогресира и да се „превърне“ в системен лупус еритематозус.

Системният лупус еритематозус – е хронично, автоимунно, възпалително заболяване на кожата и съединителната тъкан, при което автоимунната система на тялото атакува собствените тъкани и органи чрез образуването на насочени към тях антитела. Антителата атакуват определени клетки в различни тъкани и органи или се свързват с „плуващи“ в кръвта молекули и образуват имунни комплекси. Имунните комплекси се отлагат в малките по калибър съдове и предизвикват възпаление в тях и допълнително увреждане на околната тъкан. Характерно за системния лупус еритематозус е възпалението в различни тъкани и органи и развитие на васкулит и периваскулит (възпаление на кръвоносните съдове и заобикалящите ги тъкани). Засегантите са предимно малките по калибър съдове. В зависимост от това кои тъкани, органи и съдове са засегнати, се определя различната изява на това мултисистемно заболяване. Ходът на заболяването е непредвидим и индивидуализиран. Системният лупус не е заразен, инфекциозен и не е злокачествено заболяване. Тежестта на системния лупус варира в изключително голяма степен, от съвсем леки случаи, изискващи минимална медицинска намеса, до такива, характеризиращи се със значителни и потенциално фатални увреждания на жизненоважни органи като белите дробове, сърцето, бъбреците, нервната система, кожа, ставите, храносмилателната система, очите, клетките на кръвта и др. Заболяването се характеризира с редуващи се обостряния и ремисии (периоди на подобрение на симптоматиката на болестта). Тези фази на болестта имат различна продължителност и смяната им настъпва спонтанно или под влияние на лечението. Обострянето представлява повишена активност на заболяването, характеризираща се със силно изявени клинични оплаквания и/или абнормни стойности на лабораторно изследваните показатели. Периодите на ремисия се характеризарат с подобрение на клиничната картина и нормализиране на лабораторните показатели. Подобрението може да трае седмици, месеци и дори години. Болестта показва склонност към затихване с времето. Някои от пациентите не развиват никога застращаващи усложнения.

Лекарствено-индуцираният лупус – развива се след различен по продължителност прием на определени лекарства и се характеризира с клинични симптоми, подобни на тези при системния лупус еритематозус. Характерни за този болестен синдром са плевроперикардно възпаление (възпаление на обвивките на белите дробове и сърцето), повишена температура, кожен обрив и артрит. Наблюдават се също промени в нормалните стойности на различните антитела, определяни в кръвния серум. Клиничните и лабораторни белези обикновено отзвучават постепенно след спиране на приема на обвиняваното лекарство.

Симпроми при лупус

Общите оплаквания при системния лупус са следните:

  • обща отпадналост, слабост и лесна уморяемост
  • продължително завишена телесна температура без обяснима причина: стойностите обикновено не превишават 38 градуса и не се повлиява трайно от приема на антипиретици
  • загуба на апетит
  • намаляване на телесното тегло

В зависимост от органите, които са засеганти оплакванията могат да бъдат много разнообразни:

  • кожен обрив – проявява се по гърба на носа и бузите и има характерна форма, поради която се нарича „пеперудообразен“, не боли и не причинява сърбеж
  • свръхчувствителност на кожата към слънчева светлина – придружена от обостряне и на други симптоми
  • язвени увреждания по лигавиците на устната кухина, носа и гениталиите
  • разреждане до пълно окапване на косата (алопеция)
  • увреждане на зрението
  • оплаквания от белите дробове – възпалението на ципестата обвивка на белите добове (плеврит) причинява болки в гърдите при кашлица, дълбоко вдишване и промяна в положението на тялото.
  • оплаквания от страна на сърцето – възпалението на обвивката на църцето (перикардит) може да предизвика болка зад гръдната кост, невлияеща се от физическото усилие, повлияваща се от положението на тялото; рядко може да е налице възпаление на самия сърдечен мускул (кардит), изявяващо се с болестни промени в сърдечния ритъм и сърдечна недостатъчност; мъжете болни от системен лупус еритематозус са изложени на по-висок риск от инфаркт вследствие засягане на коронарните артерии, хранещи сърцето.
  • болка в мускулите – болката, слабостта и сковаността се получават в резултат на наличното възпаление в мускулите (миозит)
  • оплаквания от страна на ставите – могат да представляват само болка в ставите (артралгия) или артрит (възпаление на ставите) с подуване, болка, скованост и дори деформация на малките стави на ръцете, китките и ходилата както и големите стави (коляно, тазобедрена и т.н.) побеляване, посиняване и изстудяване на пръстите на ръцете и краката, придружено с болка при излагане на студ: нарича се феномен на Рейно и се получава вследствие на прекъсване на кръвообръщението на пръстите
  • оплаквания от страна на нервната система – промените, които могат да настъпят в централната нервна система и главния мозък водят до промени в личността, качествени изменения в психиката (психози), припадъци, мозъчни удари и дори кома; увреждането на периферни нерви причинява намалена чувствителност, тръпнене и мравучкане и слабост в инервираните от дадения нерв или нервно коренче части на тялото.
  • оплаквания от страна на бъбреците и отделителната система – възпалението на бъбреците предизвиква загуба на плазмени белтъци в урината, задържане на телесни течности и отоци и повишаване на кръвното налягане до остра или хронична бъбречна недостатъчност, налагащи хемодиализа.
  • оплаквания вследствие промени в кръвта – засягането на кръвотворните органи и клетките в периферната кръв може да доведе до анемия (намаление на броя на червените кръвни клетки), причиняваща лесна уморяемост; намалението в броя на белите кръвни клетки може да увеличи риска от развитие на вирусна или бактериална инфекция, намаление в броя на тромбоцитите и увреждане на факторите на кръвосъсирването може да доведе до лесно кървене от лигавиците и кожната повърхност васкулитните промени водят до прекъсване на кръвообръщението в определени части на някои органи, оплакванията в резултат на това могат да бъдат разнообразни – изолирана увреда на част от кожата, на даден нерв, на вътрешен орган и т.н.
  • болка и подуване на долните крайници – в резултат на тромбоза (ненормално съсирване на кръвта в кръвоносните съдове)

Диагностика на лупус

Поставянето на диагнозата се основава на клиничната картина, образни и лабораторни изследвания. Поставянето на диагноза лупус включва рутинните изследвания на:

  • урина
  • пълна кръвна картина
  • скорост на утаяване на еритроцитите
  • С-реактивен протеин
  • Електрокардиограма
  • Биохимия
  • антинуклеарни антитела
  • LE-клетки
  • Комплемент
  • биопсия на кожата
  • биопсия на бъбреците и др.
  • рентгенография на бял дроб
  • КАТ или ЯМР на главен мозък с контраст

Лечение на лупус

Хигиенно-диетичен режим – хората с лупус трябва да спазват определен режим на физическа активност и покой, да имат качествен и достатъчно продължителен сън, да избягват усилена физическа активност по време на обостряне на състоянието, но същевременно да спазват добър тонус на опорно-двигателния апарат, както и подходяща диета, да избягват емоционалния стрес. Задължително е да се избягва директното излагане на слънчева светлина като се ползват слънцезащитни кремове с висок фактор, слънчеви очила, шапки и други средства за защита. Забранено е поставянето на ваксини, приемането на женски полови хормони, както и някои антибиотици.

Медикаментозното лечение – при него се цели състояние, при което пациентът няма оплаквания и имунологичните и лабораторни показатели са в норма. В началото на лечението се използват високи дози лекарства, които постепенно се намаляват до поддържаща дози. При изразена активност задължително се използват кортикостероиди по схема и в зависимост от засегнатите органи се прилагат различни имуносупресори. Всички имунопотискащи лекарства могат да потиснат сериозно имунитета и да намалят броя на белите кръвни клетки, а при някои пациенти и на червените кръвни клетки и тромбоцитите, което обуславя голям риск от инфекции и кървене. При по-леко протичане с ангажиране на стави, кожни промени и т.н. се прилагат лекарства срещу малария.

×

Изследвания за Ин витро

Може да информирате предварително какви изследвания се правят за Инвитро