Ринопластика

Ако дишате трудно поради вродени или придобити носни дефекти, ако хъркате по време на сън, ако се чувствате комплексирани от формата или големина на носа си, ринопластиката може да реши вашите здравословни, естетични и емоционални проблеми. Специалистите в тази област на пластичната хирургия са способни да възстановят нарушените ви функции, да направят вашето лице максимално хармонично и следователно красиво.

Какви са оперативните подходи?

Те се определят от пластичния хирург според необходимостта от неговата намеса и особеностите на пациента. Разработени са много видове ринопластика, всеки от които е предназначен да реши конкретен проблем:

  • корекция на върха на носа, ако е увиснал, прекалено остър или много едър;
  • нормализиране на прекомерно дълъг, къс, гърбав, седловиден или изкривен нос;
  • отстраняване на асиметрични или твърде големи носни крила;
  • свиване на широки ноздри;
  • коригиране на ъгъла между носа и горната устна и др.

Може да се приложи затворена или отворена ринопластика. При първия метод се правят разрези в носните проходи – по един във всяка ноздра. Често методът се ползва за премахване на носна гърбица. При отворената ринопластика разрезът се разполага под носната преграда и през него се извършват всички по-нататъшни действия като препозициониране на носния хрущял, отделяне на меки тъкани, отстраняване на фрагменти от хрущяли или кости и т.н. Подходът се предпочита при сложни операции, изискващи от хирурга тотален зрителен контрол върху всеки етап от протичането им.

Напоследък популярност придобива т.нар. ендоназална ринопластика. Специалистите в тази област си служат с видео-ендоскопски методи, които не остават никакви външни следоперативни следи. За други пациенти подходящо се оказва лечението чрез пиезохирургичен апарат, позволяващ изключителна прецизност на операцията и бързо възстановяване след нея. Може също да се използва лазер или ултразвук като хирургичен инструмент вместо скалпел.

В по-леките случаи се предпочита нехирургична ринопластика. Например, моделиране формата на носа с поставяне на специални гелове, запълващи дефекти или коригиране на външни несъвършенства чрез инжектиране на хиалуронова киселина.

„Преди всичко не вреди!“

Този първи принцип в медицината, формулиран от бащата на лечебното изкуство Хипократ, е водещ за пластичните хирурзи. В съзвучие с него ринопластиката не се прави на непълнолетни, ако целта е само козметична. Възрастовият период между 18 и 25 години се смята за най-подходящият за такава операция. Тогава тъканите се възстановяват най-бързо и пациентите лесно се адаптират към новата си визия. Сравнително добър е периодът от 26 до 40-45 години. След 50-годишна възраст се прилага специален подход към пациентите, защото възстановителните им възможности се забавят, което удължава следоперативното лечение. Съществуват и редица противопоказания за ринопластика:

  • тежки увреждания на сърдечно-съдовата система;
  • нарушения в кръвосъсирването;
  • диабет;
  • отклонения във функцията на черния дроб и бъбреците;
  • онкологични заболявания и др.

Понякога кандидатите за козметични корекции проявяват склонност към преувеличаване на собствените си несъвършенства. По тази причина още на първата консултация трябва ясно да заявят какво искат и внимателно да изслушат лекаря за възможните корекции във всеки конкретен случай.

При необходимост може да се ползва технология за сканиране на зоната, планирана за операция. Получените данни се въвеждат в компютърна програма и изображението се преобразува в динамичен 3D модел, който оживява в монитора. Пациентът може да види всички предложени промени, (сякаш се наблюдава в огледало) и да прецени как би изглеждал в бъдеще. По време на консултацията хирургът прави различни корекции в модела, променяйки формата и размера на носа. Пациентът получава достъп до 3D изображенията от телефона или компютъра си и може да ги разглежда в различно време. Това е съществена стъпка към максимално изясняване на желания резултат.

Подготовката

Преди операцията кандидатът за ринопластика задължително се тества за COVID-19. Подлага се на общ медицински преглед и на всички стандартни изследвания – ЕКГ, пълна кръвна картина, общ анализ на урината, тест за кръвосъсирване, кръвен тест за полово преносими инфекции (сифилис, ХИВ и хепатит С). По лекарска преценка може да му се направи рентгенова снимка на лицевите кости или други допълнителни изследвания. Много важно е да се помни, че две седмици преди хирургичната намеса не бива да се приемат лекарства, които влияят на кръвосъсирването (например, аспирин, някои сиропи против кашлица и др.). Ден преди операцията може да се консумира само лека храна в малки количества, а на сутринта нищо не бива да се пие или яде.

Етапи на операцията

Тя може да се извърши под местна или обща упойка. Продължителността на интервенцията е от 1-2 до 4 часа, според сложността при всеки отделен случай. Работата на хирурга преминава през следните етапи:

  • разрез на кожата и лигавицата;
  • отлепване на меките тъкани;
  • промяна в хрущялни или костни фрагменти;
  • поставяне на шевове с конци, които не се изваждат, защото се резорбират от организма;
  • тампониране на носните проходи;
  • поставяне на фиксираща маска.

Възстановяването

Независимо, че следоперативната болка е минимална и се дължи главно на оток в меките тъкани, препоръчителен е болничен престой в рамките на 1 до 3 дни, през които пациентът се наблюдава от дежурния лекар. Тампоните трябва да се задържат за 1-2 дни, а фиксиращата превръзка следва да се носи в продължение на 7 до 10 дни.

Обикновено следоперативният оток достига своя максимум 3 дни от ринопластиката, след което се премества към бузите и на 14-ия ден започва да намалява. В първите 1-2 месеца след операцията чувствителността на кожата на носа и горната устна е минимална, но се възстановява с времето. В рамките на 4 до 6 седмици не се препоръчва носенето на очила. Разумно е да не консумират топли храни и напитки поне седмицата след операцията. Позволени са хладни душове и бани, но превръзката трябва да остава суха във времето, когато е необходимо да се носи.

Добре е да се въздържате от козметични процедури за около 3 седмици след ринопластиката. Физическите натоварвания и спортните занимания се препоръчват най-рано в третия месец след операцията. Задължително е да пазите носа си от нараняване.

Крайният резултат

Това, което ще видите след отстраняване на фиксиращата превръзка, далеч не е крайният резултат. Понякога кожата може да е малко зачервена и с лек оток още 3 – 4 месеца след операцията. Налага се да приемете с разбиране този период. При ринопластиката се променят сложни анатомични структури, които не се възстановяват с магическа пръчка. Процесът на формиране на нов костен и хрущялен скелет на носа и фиксирането на кожата завършва напълно след около 10 месеца, а при обширна операция крайният резултат се вижда след близо година и половина.

Несъмнено от началото до окончателния финал на ринопластиката ще извървите дълъг път, но чрез него ще придобиете качества, със съществена роля в живота ви. Нали, здравето, красота и увереността са решаващи за всеки успех.