Неврология

You are here:

Неврологията – съдбовна специалност

Какво е да си невролог? Какво е да поемаш отговорност за здравето на други хора, да знаеш, че от твоите предписания зависи не само бъдещето на конкретен пациент, но и неговата личност – способността му да усеща, да комуникира, да твори? Как се справят лекарите, на които се налага да вземат тежки решения, да правят избори, определящи човешки съдби? Отговори на тези въпроси дава неврологичната наука – медицинско направление, което изучава нервната система  (нейните структури, функции и нарушения, както и влиянието им върху целия организъм). Името неврология е съчетание от гръцките думи „νεῦρον“ (нерв, неврон или струна), и „logia“ (наука за). Въпросната специалност е съдбовна, не само за живота на пациента, но и на лекаря, от когото неврологията изисква пълна отдаденост. Нейното практикуване е невъзможно без дълбоко проникване в тайните на нервната система и болестните й състояния, без сериозна подготовка в много други медицински дисциплини – анатомия, физиология, ангиология, генетика, психиатрия, и т.н.

Кога се налага консултация с невролог ?

Съществуват характерни симптоми, които насочват към неврологичен преглед. Ето най-честите:

  • виене на свят, шум в ушите, умора;
  • нарушение на говора, рязко влошаване на зрението;
  • безсъние, разстройство на паметта;
  • изтръпване в крайниците, конвулсии, треперене, тикове;
  • болки в главата и други части на тялото;
  • нарушена координация на движенията;
  • загуба на съзнание,

Трябва да се има предвид, че мозъчната травма е показание за лекарски преглед, независимо че часове след нея потърпевшият може да се чувства напълно здрав. Невролозите са категорични: последиците от такава травма обикновено се появят след известно време и водят до сериозни усложнения. И още – неврологичните оплаквания са многобройни. Условно състоянията, при които симптомите се проявяват, се разделят на три групи: увреждания в централната нервна система (главен и гръбначен мозък); нарушения в периферната нервна система (нерви, нервни сплетения и ганглии); заболявания, включващи както централната, така и периферната нервна система.

Как се извършва неврологичният преглед?

Най-напред болният човек трябва да информира невролога за всичките си оплаквания и условията, при които са се появили. След това лекарят определя неврологичния статус на своя пациент, чиято двигателна активност се тества с различни уреди. Много важна е преценката за състоянието на лицето и ръцете на болния, тъй като лицевата асиметрия и треперенето на крайниците са сигнали за неврологичен проблем. Проверяват се също рефлексите и чувствителността към болка, към докосване и температурни дразнители. Анализът на симптомите позволява да се прецени в кой отдел на нервната система е възникнало нарушение. Локализация на проблема е съществено условие за правилното лечение. В някои случаи се налагат допълнителни изследвания.

Диагностични тестове

Те се предписват с цел изясняване на конкретно болестно състояние и определяне на лечението му. Също – за наблюдение и проследяване на хронично болни пациенти. Най-често се извършват:

  • Компютърна томография (КТ). Предлага послойни изображения на гръбначния стълб, черепа, главния и гръбначния мозък. Една от разновидностите й – компютър-томографската ангиография, позволява да се оцени състоянието и проводимостта на мозъчните кръвоносни съдове;
  • Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Чрез него се получават детайлни изображения на нервните влакна и междупрешленните дискове, както и визуализирана информация за състоянието на мозъчното вещество, структурите на меките тъкани и гръбначните връзки;
  • Електроневрография (ENG). Чрез ENG може да се прецени дали нервните импулси протичат нормално към мускулите;
  • Електромиография (EMG). Измерва електрическата активност на мускула;
  • Електроенцефалография (EEG). Осъществява се чрез електроди, поставени върху главата. Регистрира електрическата активност на мозъка;
  • Рентгеновото изследване. Предлага информация за състоянието на костите на черепа и опорно-двигателния апарат;
  • Ултразвуково изследване. Чрез него се получава информация в реално време за функционалното състояние на кръвоносните съдове, включително за големите мозъчни съдове и техните клонове;
  • Лабораторни тестове. В неврологията се използват лабораторни методи (например, анализ на лумаблна течност, генетични тестове и др. ), за да се получи пълна картина на заболяването.

Чести неврологични проблеми

От момента на раждането до дълбоката старост човешкото тяло претърпява множество негативни промени под влияние на стресове, вредни навици, неправилно хранене, липса на двигателна активност, токсини от околната среда и други фактори. Нервната система реагира на всичко това, опитвайки се да компенсира опасните въздействия. Но възможностите й не са безкрайни и при пренатоварване възникват заболявания. Ето част от честите неврологични проблеми:

  • Дегенеративни промени на нервната система (болест на Алцхаймер, болест на Пик, болест на Хънтингтън, болест на Паркинсон, прогресираща надядрена парализа, остеохондроза, дискова херния);
  • Възпалителни заболявания (кърлежов енцефалит, менингит, полиомиелит, неврит, ишиас);
  • Съдови неврологични нарушения (мигрена, вегетативно-съдова дистония, хеморагичен и исхемичен инсулт, травматично съдово увреждане на мозъка, аневризми);
  • Автоимунни заболявания (множествена склероза, тежка псевдопаралитична миастения гравис, синдром на Гилен-Баре, миастения гравис);
  • Невралгия (черепна, вертебрална, междуребрена, ключично-ребрена невралгия);
  • Припадъци (епилептични, при висока телесна температура и др.);
  • Увреждане на нервите във връзка с проблеми в гръбначния стълб и ставите (херния на междупрешленните дискове, остеохондроза на гръбначния стълб, артрит).

Лечебни методи

Лекарствената терапия включва огромен брой медикаменти, които се използват при различните заболявания на нервната система.

Днес се приема, че диетата е защитно средство срещу обичайните неврологични заболявания. При възникнал проблем, неврологът, в съавторство с диетолог, следва да изготви индивидуална, комплексна лечебно-оздравителна програми за всеки конкретен пациент, отчитайки неврологичното и общото му състояние.

Широко приложими са физиотерапевтични процедури и  разнообразни рехабилитационни комплекси от упражнения. Те са насочени към общо укрепване и възстановяване на нервната проводимост.

Използват се също терапевтичен масаж, който стимулира меките тъкани и мануална терапия за възстановяване циркулацията на телесните течности и подобряване двигателните възможности на пациента.

Отделя се внимание на т.нар. остеопатия  – метод, чрез който се постига облекчение на неврологичен проблем с помощта на специални ръчни техники.

Рефлексотерапията е начин за въздействие върху активните биологични точки на тялото. Този подход се основава на идеята, че човешкият организъм е взаимосвързана система и дисбалансът в една от областите му се отразява върху всички останали телесни структури.

По правило лечението на неврологичните заболявания отнема много време и изисква търпение. Следователно неврологично болният не е обикновен пациент. Той става партньор на лекаря. Разбира се, това партньорство има своята специфика. То е своеобразен диалог, който трябва да се поддържа, да се води умело, с внимание от двете страни. Най-важното е да се помни, че колкото по-рано започне лечението на болестта, толкова по-бързо тя ще бъде прогонена. Затова пазете здравето си, а при необходимост не отлагайте консултацията с невролог.