Ортопедия

You are here:

Младо, изкривено дърво, завързано към опора, за да не се прекърши. Така изглежда гравюра от XVIII век, която прави впечатление не само с изображението си, но и с факта, че е символ на широка, динамично развиваща се медицинска област, наричана ортопедия (от гръцките думи όρθιος –„изправен“ и  παιδί –„дете“). Названието на тази наука, както и нейната емблема (т.нар. шинирано дърво) са въведени от френския лекар Николас Андри дьо Буа-Регенс чрез прочутия му труд „L’Orthopédie“, публикуван през 1741 г. Оттогава до наши дни ортопедията постоянно разширява обхвата

Днес специалистите в тази област се занимават, както с проблеми на опорно-двигателния апарат, така и с инфекциозни, обменни, злокачествени и други нарушения в организма. Освен това експертите изпълняват важна роля в организацията и предоставянето на спешна помощ, включват се в медицински екипи, които се борят за живота на пациенти с многосистемни травми. Голяма част от ортопедичните подходи са необходим етап от терапията на над 1000 заболявания.

Какво може днешната ортопедия?

Съвременната ортопедична наука отдавна е надминала първоначалната си задача да помага за лечението на предимно вродени гръбначни увреждания. Сега тази специалност се нарича „Ортопедия и травматология“, поради едно от направленията й – ортопедична травматология. Под това наименование се разбира лечение на костни фрактури и дислокации, както и травматични наранявания на мускули и стави. Най-честите причини за ортопедична травма са пешеходни и пътнотранспортни произшествия, падания, подхлъзвания в дома или на работното място, огнестрелни рани, последици от природни бедствия и др.

С помощта на експертите по ортопедия днес успешно се овладяват:

  • болки в ставите от възпаления;
  • нарушена функция на меките тъкани (мускули, сухожилия и връзки);
  • болки във врата, гърба, рамото, коляното;
  • синдром на карпалния канал (т.е. изтръпване на ръцете и пръстите, болки в китките,);
  • възпаление на сухожилията;
  • разкъсване на менискус (т.е. фиброхрущял в артикулаторната система на коляно);
  • дисфункция на кости, стави, връзки, сухожилия, мускули и нерви от прекомерни спортни натоварвания и др.

Методите са консервативни и оперативни

В първия случай се прилагат медикаменти, обездвижване (чрез шини, скоби, отливки и пр.), рехабилитация, физиотерапия, акупунктура и други неоперативни средства. Когато  консервативните подходи не водят до оздравяване, се преминава към хирургични интервенции. Най-често се правят операции за възстановяване на костите след фрактури с цел стабилизиране и зарастване. Когато е необходимо, се извършва вътрешна фиксация за задържане на счупените костни парчета в правилно положение, като се ползват специални щифтове, винтове и други средства. Провежда се т.нар. спинално сливане – хирургична намеса, която води до свързване на съседни гръбначни прешлени. Подходът позволява да се елиминира болезненото движение от нестабилен гръбначен сегмент, който сливайки се със здрав прешлен се трансформира в твърда костна маса.

Иновациите

Подобно на другите медицински области, технологичното развитие през последните години доведе до значителен напредък в ортопедичната помощ. Това е особено осезателно в областта на артроскопията – прилагане на визуализиращи инструменти за подпомагане на диагностиката и хирургичното лечение на заболявания на вътрешните стави. Голям е напредъкът в хирургичното лечение на дегенеративните ставни заболявания. Например, ортопедичните хирурзи могат да премахват болна става и да поставят на нейно място протезно устройство, постигайки тотална замяна. Много надежди се възлагат на клетъчните изследвания, които откриват възможност за стимулиране растежа на лигаментите (свързват една кост с друга), ставния хрущял и костите.

Какви изследвания се прилагат?

За да се изясни общото състояние на пациента, са необходими лабораторни тестове: анализ на кръв и урина, както и определяне нивото на калций, натрий и на витамин Д в кръвта. (Въпросните микроелементи и витамин Д са нужни за поддържане здравината на костите ). По правило след основния преглед лекарското внимание се фокусира в конкретна част от тялото на болния, която е свързана с определени симптоми. С цел да се отрие причината за тях, обикновено се налага извършване на няколко от изброените изследвания:

  • Ултразвуково изследване на корема и бъбреците. Чрез този тест се установят или отхвърлят болестни промени в коремните органи;
  • Рентгенография. Тя визуализира костната тъкан и ставите. Засегнатата област се изследва в две проекции. Ако е проведено някакво лечение, чрез рентгенография може да се прецени ефектът от него като се съпоставят няколко изображения, направени в различно време;
  • Компютърна томография (КT). Сканирането на увредените области в много разрези, както е при КТ, дава възможност да се определят точните костни загуби и големината на т.нар. ъгъл на деформация;
  • Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Това е начин да се открие увреждане в меките тъкани ( разкъсвания на мускули, сухожилия или връзки), както и да се прецени степента на увреждане на гръбначния мозък и нервите;
  • Доплерография на съдовете на крайниците. Изследването позволява да се прецени състоянието на кръвоносните съдове и има ли риск от запушване на техния лумен;
  • Артроскопия. Чрез микроскопична видеокамера се оглежда подробно ставната кухина. Може да се вземе и материал за изследване. Методът е едновременно диагностичен и терапевтичен.
  • Артрофонография. При това изследване се записват звуците от триенето на части в болната става. Данните се ползват за доказване на възпаление, артроза и други проблеми;
  • Сцинтиграфия. Показва степента на натрупване на радиоизотопни материали, които се събират в променените тъкани.

 Лечението

 Тежестта и особеностите на увреждането са решаващи при избора на лечебен подход. За да се овладеят болката и  възпалението, се прилагат инвазивни процедури: вътреставни и околоставни инжекции (с богата на тромбоцити плазма, препарати с хиалуронова киселина, кортикостероиди и други лекарства). Втората стъпка при този подход е включване на рехабилитационни и други процедури.

Когато предстои операция, задължително е болният да осведоми медицинския екип страда ли от диабет и приема ли лекарства за разреждане на кръвта. И още – дали той или някой от кръвните му роднини проявява нежелани реакции към обезболяващи средства и медикаменти. Пациентът трябва да е наясно с извършването, рисковете и очакваните добри резултати от планираната хирургична намеса, преди да подпише формуляр за информирано съгласие относно провеждането й.

След изписване

 Непосредствено преди да напусне лечебното заведение, болният получава рецепта с лекарствата, които трябва да приема и списък с най-важните правила за пребиваване в домашни условия.Независимо от това, добре е той да задава въпроси на медиците за всичко, което го интересува. Например, важно е да знае кога трябва да отиде на контролен преглед, къде ще сменя превръзките си, след колко време може да се изкъпе, след какъв период ще е в състояние да шофира, кога се очаква да настъпи желаното оздравяване. Задължително е семейството му да приложи всички мерки за предпазване от допълнителна травма (при ставане от сън, къпане в банята, придвижване в домашни условия и т.н.). Правилните грижи в следоперативния период са не по-малко важни от самата операция. Практиката отдавна е доказала, че спазването на лекарските правила гарантира бързо възстановяване и нормализиране на живота.