Неравенства на крака

Какво, ако краката ви не са еднакво дълги?

Според шотландска легенда в Грампианските планини живеели малки същества, наречени хаги. Те се раждали със странно несъответствие – краката и ръцете от едната страна на техните тела били по-дълги, в сравнение с другата. Тази асиметрия им помагала да се движат по-бързо по неравни местности и стръмни склонове, разказва легендата. Отдавна е ясно, че подобно несъответствие не е черта единствено на митичните хаги. Проучвания сочат, че разликата в дължината на краката е често срещано състояние при хората, но не се усеща, когато е около 4-5 мм. Над тази граница походката се нарушава. При 3 см и повече куцането е съвсем очевидно.

Фактори, които водят до асиметрия:

На първо място това са вродени заболявания, като:

  • смущения в хрущялния растеж
  • необичайно развитие на ставите през вътреутробния период
  • анормално разрастване на големия пищял
  • генни мутации, водещи до нарушена структура и устойчивост на костите
  • ставни деформации
  • идиопатична сколиоза (изкривяване на гръбначния стълб по неизвестна причина)

Практиката показва, че при незавършено развитие на костите, всеки болестен процес в тях може да причини разрастването или скъсяването им. Друго условие за проблема са травмите, настъпили след правилно или неправилно лекувани във времето костни фрактури. В такива случаи е задължително да се диагностицира съвсем точно скъсяването според дължината на краката, изкривяването на гръбначния стълб и мускулната напрегнатост.

Какви са симптомите?

Неравенството на краката със сигурност изкривява походката. Ако асиметрията е изразена, тя води до куцота. Когато липсва лечение, постепенно настъпват множество нежелани промени: прекалена умора при нормално ходене; болки в ставите на долните крайници (тазобедрена става, коляно, глезен); компенсаторни изкривявания на таза; сколиоза (изкривяване на гръбначния стълб); болки в гърба; деформации на стъпалата. С напредване на годините могат да се появят дискови хернии, деформираща артроза и редица още усложнения.

Диагнозата се поставя от специалист-ортопед

Започва се с преглед, по време на който лекарят измерва сегмент по сегмент дължината на крайниците с помощта на сантиметрова лента. Този метод, с последващо сравняване, обикновено е свързан с големи отклонения, поради трудности при позиционирането на пациента. По-точни данни се получават чрез поставяне на подложки под скъсения крак. Подреждат се блокчета с дебелина от 0,25, 0,5 и 1 см, докато се постигне пълно подравняване на тазовите кости. Сумата от височините на използваните подложки дава представа за настъпилата асиметрия.

С диагностична цел се провежда рентгеново изследване, в изправено положение, като се обхваща разстоянието от тазобедрената става до глезенните стави. Но това изображение е двуизмерно, а въпросните отклонения са триизмерни. За прецизно установяване на проблема, рентгеновата снимка се анализира чрез специален софтуер. Ако се спазват всички изисквания, дължината на крайниците може да се определи в милиметри.

Понякога, за да се измери несъответствието, се прави компютърна томография. Това изследване предоставя по-подробно изображение на костите и меките тъкани на краката.

Видове лечения:

Консервативният метод има за цел да се постигне механична компенсация на съществуващата разлика чрез употребата на ортопедични стелки, възглавници за пети, специални ортопедични обувки. Този начин на лечение е ефективен само при разлика в дължината на краката от 2-3 см. Несъответствието от 4 см и повече е показание за оперативна интервенция.

Друг неоперативен подход е терапията с ударни вълни. По време на процедурата върху кожата се монтират т.нар. излъчватели, смазани с гел (както при изследване с ултразвук). През тях специално устройство започва да изпраща вълнови импулси. При определена честота импулсите въздействат върху тъканите като усилват нарастването им. Това е особено ефективно в растежните зони на костите. Но при пациенти със завършен костен растеж (т.е. над 20 години) е малко вероятно кракът да се удължи.

Хирургичното лечение за изравняване дължината на крайниците се реализира по три основни начина:

  • блокиране на растежните костни зони
  • скъсяване на сегмент от по-дългата кост
  • удължаване на част от по-късия крайник

Първият подход може да се прилага само в периода на костен растеж. Чрез последните два метода се лекуват и деца и възрастни.

Блокаж върху зоните на костен растеж. При това лечение не се нарушава целостта на костта. Върху нея се монтират скоби (т.нар.фиксатори) по начин, който ограничава зоната на разрастване. Разбира се, ефектът от тази операция не може да се установи веднага. С напредване на възрастта костният сегмент, върху когото са поставени скобите се развива по-бавно, за разлика от противоположната по-къса кост. След като дължината на краката се изравни, фиксаторите се отстраняват и детето продължава по-нататъшния си нормален растеж.

Скъсяване на кост. Извършва се чрез операции, наречени скъсяващи остеотомии. Чрез тях се отстранява фрагмент от по-дългата кост. Това хирургично вмешателство се отличава с бързо изравняване. Основният му недостатък е, че след прерязване на костта, тя трябва да заздравее, което изисква обездвижване за известно време, ползване на патерици, и допълнителна операция за отстраняване на употребения при зарастването метален фиксатор. Пациентът трябва да се подложи и на няколко курса рехабилитационна терапия. Методът не е подходящ при асиметрия, надхвърляща 4-5 см за бедрените кости и 2-3 см за подбедриците.

Удължаване на кост. За целта се прави хирургична фрактура (т.е. костта се прерязва напречно, като се запазва надкостницата). През така създадените фрагменти се поставят спици, а към тях се монтира устройство за разтягане  (фиксатор). След около седмица устройството се активира и започва механично раздалечаване на костните части. Процесът трябва да се извършва постепенно и контролирано. Празното пространство, което се създава след раздалечаване на костните части, се запълва с нова кост, произвеждана от запазената надкостница. Когато се постигне необходимото удължаване, се изчаква новообразуваната кост да узрее и тогава фиксаторът се премахва. Следва дълъг период на рехабилитация. Решаващи за възстановяването са възрастта и особеностите на всеки конкретен пациент. Друга възможност за удължаване е поставянето на костна присадка в мястото на срязване. С времето тя става част от удължената, заздравяла кост.

Възстановяване

След напускане на лечебното заведение пациентът получава указания за възстановяване в домашни условия. Ако е необходимо, изписва му се рецепта с медикаменти. Много важно е да се придържа към правилата за безупречна лична хигиена и да спазва ограниченията, необходими за максимално щадене на оперирания крайник. Трябва да се храни разнообразно и пълноценно, акцентирайки върху продукти, богати на калций. (Например: мляко и млечни произведения, морски дарове, листни зеленчуци, бобови растения, сушени плодове, семена др.) Отдавна е доказано, че калцият е нужен за поддържане на нормалното състояние на костите. Важно е също да се проведат и необходимите физиотерапевтични процедури и упражнения, които обикновено обхващат доста време след хирургичната намеса.

Контролни прегледи

Контролните прегледи са съобразени със състоянието на пациента и вида на лечението му.  След проведен блокаж върху зоните на костен растеж родителите са длъжни да осигуряват на детето си ортопедични прегледи веднъж годишно. Разумно е тези консултации да продължават до към 20-годишна възраст, когато приключва развитието на костната система. Контролни прегледи от ортопед и рентгенови изследвания, след операции за скъсяване или удължаване на крака, обикновено се правят през няколко седмици за период, посочен от лекаря. Така специалистът проследява начинът на зарастване и оформяне на костта. По лекарска преценка, особено ако пациентът е дете, може да се изискват и повторни лабораторни тестове. Доброто сътрудничество между лекувани и лекуващи е гаранция за постигане на желания оздравителен ефект.

×

Изследвания за Ин витро

Може да информирате предварително какви изследвания се правят за Инвитро