уролог

Урология

You are here:

Възможности на урологията

Урологията е клон от медицината, който се занимава с диагностика, лечение и профилактика на заболяванията, засягащи пикочнополовата система на мъжете и пикочната система у жените. Името на тази специалност е комбинация от гръцките думи οὖρον (ouron) „урина“ и λογία (logia) „наука за“. В днешно време това име не дава реална представа за обхвата на урологията. Тя отдавна е навлязла в множество други медицински области – хирургия, вътрешни болести, дерматология, гинекология, педиатрия.

Кога е необходима консултация с уролог?

Обикновено, към проблем в пикочните пътища насочва появата на един или няколко от следните симптоми:

  • кръв в урината;
  • честа нужда от уриниране;
  • болки в долната част на гърба, таза или в слабините;
  • болка или парене по време на уриниране;
  • задържане на уринира;
  • изтичане на урина, загуба на контрол върху пикочния мехур;
  • слаб поток на урината.

При мъжете срещата с уролог не бива да се отлага и, ако са настъпили следните оплаквания:

  • намалено сексуално желание;
  • поява на бучка в тестиса;
  • затруднено стимулиране и поддържане на ерекция.

Какви състояния лекуват уролозите?

Намесата на уролог е наложителна при мъжете в случаи на: простатна хиперплазия (разрастване на простатната жлеза); безплодие; болезнен пикочен мехур; камъни в бъбреците; други бъбречни заболявания; простатит (възпаление на простатната жлеза); инфекции на пикочните пътища; варикоцеле (разширени вени на тестисите); болест на Пейрони (огъване или изкривяване на пениса по време на ерекция); еректилна дисфункция; различни промени в сперматозоидите; съмнение за рак на пикочния мехур, бъбреците, пениса, тестисите, надбъбречните жлези, простатната жлеза, както и редица още болестни състояния.

При жените уролозите лекуват: инконтиненция (изпускане на урина, което обикновено е резултат от отслабване на мускулите в областта на тазовото дъно); пролапс на пикочния мехур (спускане на пикочния мехур към влагалището); рак на пикочния мехур, бъбреците и надбъбречните жлези; цистит; камъни в бъбреците и др.

При децата специалистите се намесват в случаи на: нощно напикаване; стриктура на уретрата (стеснение на пикочния канал); крипторхизъм (задържане на единия или и на двата тестиса в коремната кухина) и други проблеми.

Как протича урологичният преглед?

Консултацията започва с разговор, по време на който пациентът отговаря на лекарски въпроси, свързани не само със здравословното му състояние, но и с начина на живот. Нерядко се налага открито обсъждане на лична информация, за да може урологът да придобие ясна представа за болестното състояние. Откровеността е условие за точна диагноза и правилно лечение.

Физикалното изследване в урологичния кабинет се провежда чрез оглед, палпация (опипване) и перкусия (почукване с пръст) на засегнатите области. Ако оплакванията са свързани с гениталиите, прегледът също ги включва.

Ректално дигитално изследване се извършва от уролог, след поставяне на гумена ръкавица и лубрикант (овлажняващ гел) и въвеждане на показалец в последната част от дебелото черво (ректума) на пациента. Целта е палпиране на простатната жлеза.Това изследване е много съществено при установяване на злокачествено заболяване.

Диагностични тестове

Данните от физикалния преглед се допълват от редица лабораторни изследвания:

  • Определяне на простатно-специфичен антиген (PSA) в кръвта. PSA се нарича протеин, произведен в простатната жлеза. В по-голямата си част той преминава в семенната течност и значително по-малко се съдържа в кръвта. Тестът измерва кръвните нива на въпросния протеин. За да се елиминира рискът от неточности, налага се спиране на медикаментите срещу простатно разрастване (ако пациентът е подложен на такова лечение), както и въздържане от сексуален контакт в рамките на няколко дни преди изследването. Повишените стойности на PSA сигнализират за тумор, остро или хронично възпаление на простатата;
  • Кръвен тест за креатинин. Показва нивото на креатинин в изтеглена от вената кръв. ( Креатининът е продукт, който се образува при разпадане на аминокиселината креатин, намираща се в мускулите.) Равнището на този отпадъчен продукт в кръвта е показател за състоянието на бъбречната функция. Много важно е преди теста пациентът да информира своя лекар за всички медикаменти, които приема. Някои лекарства могат да повишат нивото на креатинин, без да увреждат бъбреците и така да опорочат резултатите от анализа. Повишените серумни нива на отпадъчния продукт говорят, както за увреждане на бъбреците и пикочните пътища, така и за развиваща се инфекция;
  • Изследване за тестостерон в кръвта. Прилага се най-често за оценка на еректилната дисфункция. Тестът сочи кръвните нива на тестостерон – един от най-важните мъжки полови хормони;
  • Урокултура. Така се нарича изследване, чрез което се откриват микробите, водещи до инфекции на пикочните пътища. За целта в специална среда се поставя малко количество урина. Това е т.нар. посявка, в която се развиват колонии от микроорганизми, по чиито цвят и форма може да се определи видът на инфекциозния агент. Най-често се взема урина при първото й отделяне сутрин като за анализ се ползва средната порция. Необходимо е предварително измиване на ръцете и гениталиите и употреба на специална стерилна чаша. До нея не бива да се докосват органите на отделителната система. Резултатите се отчитат в рамките на 24, 48 или 72 часа;
  • 24-часов тест за урина. От пациента се събира цялата урина, която той отделя в рамките на 24-часов период. Това позволява да се определи дали тялото има нормални нива на специфични вещества, секретирани през бъбреците. Отклоненията насочват уролозите към определени заболявания;
  • Ултразвуково изследване. С помощта на високочестотни звукови вълни, се откриват увреждания в бъбреците, пикочния мехур, тестисите и простатната жлеза;
  • Рентгенова снимка на бъбреците, уретера и пикочния мехур .Чрез нея се преценява състоянието на пикочната система;
  • Интравенозна рентгенова пиелограма. При това изследване се ползва багрило, за да се отрият възможни проблеми в пикочните пътища;
  • Отпадаща рентгенова цистоуретрограма. Тестът се провежда докато пикочният мехур се пълни и изпразва, за да се анализират и двете функции;
  • Компютърна томография. Предлага послойно изследване, което се провежда при необходимост;
  • Цистоскопия. Под месна упойка, с помощта на специален оптически инструмент – цистоскоп, се оглежда вътрешната повърхност на пикочния мехур;
  • Семинограма (спермограма). Анализира се семенната течност, включително количеството и подвижността на сперматозоидите.

Лечението е хирургично и медикаментозно

Изборът на подходящата оперативна техника, както и на медикаментозната терапия се прави от специалист по урология, според поставената диагноза и характерните особености на конкретния пациент. Уролозите извършват различни видове операции като: цистектомия (отстраняване на пикочния мехур при лечението на рак); бъбречна трансплантация (замяна на болен бъбрек със здрав); простатектомия, (премахване на простатната жлеза или на част от нея); възстановяване на пикочните органи; трансуретрална резекция на простатата (преахване на излишна тъкан от уголемена простата), терапия с лазер и още много съвременни лечения.

Ако погледнем назад към ранната история на урологията, ще останем удивени от непрестанното, понякога трудно развитие на тази медицинска специалност. Нейният старт започва с визуална преценка на цвета и утайката на урината. Урологията преминава през тежки провали и лекарски клетви („няма да разбивам камъни в пикочния мехур“ се казва в Хипократовия етичен кодекс), преживява драматични моменти и стига до съвременната безкръвна, лапароскопска, минимално инвазивна и роботизирана хирургия. Възходът на урологията е очевиден. И със сигурност ще продължи.