Байпасна гастректомия

Това е вид бариатрична хирургия – оперативна интервенция, която има за цел да редуцира телесно тегло. Процедурата е популярна като стомашен байпас. Тя може максимално да ви отдалечи от здравословните проблеми, съпътстващи затлъстяването, като: артериална хипертония, висок лош и общ холестерол, сърдечно заболяване, диабет от втори тип, обструктивна сънна апнея, неалкохолно омазняване на черния дроб и други увреждания. Освен това, байпасната гастректомия ще подобри външния ви вид и качеството на вашия живот.

Какво представлява стомашният байпас?

Според Американското общество за метаболитна и бариатрична хирургия въпросната операция е „златен стандарт“ в областта на хирургичните вмешателства с цел отслабване. Известно е, че стремежът на съвременните хирурзи е по-рядко достъпът до стомаха и червата да се реализира чрез широк разрез на корема. Днес т.нар. отворена операция все повече отстъпва пред лапароскопските методи, при които не се нарушава целостта на тялото, а се действа през малки разрези в корема.

Първо се създава малка стомашна торбичка с вместимост около 30 милилитра. Тя се формира в горната стомашна област и се отделя от останалия стомах, който се затваря със специален хирургичен телбод. Новообразуваната малка торбичка се свързва с долната част на тънките черва, с т.нар. йеюнум, който се повдига. При това свързване се заобикаля горната част на тънките черва (т.е. дванадесетопръстника). Процедурата завършва с присъединяване края на заобиколения дванадесетопръстник към по-долната част на йеюнума. Така храносмилателните сокове и ензими, намиращи се в заобиколените структури на стомашно-чревния тракт в крайна сметка се смесват с приеманата храна.

Полезни резултати

Чрез операцията се постига желаното редуциране на телесното тегло. От една страна този резултат се дължи на новосформираната стомашна торбичка, която е с минимална вместимост и ограничава количеството на продуктите, които могат да се консумират. От друга страна заобиколената част на стомашно-чревния път създава условия за по-малко усвояване от храната на градивни вещества и енергия. Пренасочването на хранителния поток води до промяна в чревните хормони, така че нараства усещането за ситост и се потиска чувството на глад. В рамките на 12 до 18 месеца след операцията пациентите със стомашен байпас губят от 60 до 80 процента от натрупаните излишни килограми. С течение на времето запазват трайно над 50 на сто от постигнатата загуба на телесна маса.

Възможни недостатъци

Стомашният байпас е технически сложна операция и носи потенциален риск от усложнения. Например, ако храната прекалено бързо преминава от стомаха към тънките черва, може да се появят нежелани явления като обливане със студена пот, диария, гадене, световъртеж (симптомите се групират в т.нар. Дъмпинг синдром ). Също потенциални усложнения са: изтичане на храносмилателни сокове от мястото на свързване между стомашната торбичка и тънките черва; язва или  стеснение на това място и други проблеми. Операцията може да доведе до дългосрочен недоимък на витамин В12, калций, желязо и редица още полезни вещества. За компенсиране на този дефицит се налага стриктно спазване на правилата за здравословно хранене и допълнително приемане на витамини, микроелементи и други съставки.

Необходима е специална подготовка

Общоприето изискване при хирургична намеса за отслабване е пациентът да има индекс на телесна маса (ИТМ), равен или по-висок от 40 кг/на кв.м, при липса на съпътстващи заболявания. Ако кандидатът за операция е с диагностицирано болестно нарушение, този показател може да е по-малък – около 35 кг/на кв.м. (ИТМ се изчислява като телесното тегло в килограми се раздели на височината, измерена в метри и повдигната на квадрат.) Задължително е да се прецени общото здравословно състояние на пациента, като се постави акцент върху възможни сърдечно-съдови, белодробни, обменни и емоционални проблеми.

След това трябва да се направят множество лабораторни тестове. Обикновено се изискват: пълна кръвна картина; анализ на чернодробната функция, изследване на урея, креатинин, електролити, желязо, феритин; кръвно ниво на паратхормон, тиреоидни хормони, витамин D, витамин B12, фолиева киселина, албумин, калций, фосфор, хемоглобин, гликиран хемоглобин, кортизол. Необходими са също тестове за дихателна функция, рентгенова снимка на гръдния кош, електрокардиограма (ЕКГ), понякога ехокардиограма (ултразвуково изображение на сърцето), ултразвуково изследване на корема, оглеждане с ендоскоп (под анестезия) на горната част на стомашно-чревната система.

Важно е всеки пациент по отделно да разговаря със специалиста по бариатрична хирургия и с анестезиолога от оперативния екип. Да им съобщи дали има алергии и вредни навици, да информира експертите за историята на своето напълняване и проведените лечения, да е наясно с ползите и потенциалните рискове на хирургичната интервенция.

Относителни противопоказания за стомашен байпас са: напреднало белодробно заболяване, тежка сърдечна недостатъчност, болест на Крон, онкологично заболяване, зависимост от алкохол и наркотици. Ако пациентът приема лекарства, трябва да се консултира с специалист, който ще прецени за какъв период от време може да се спрат медикаментите. Налага се също отказ от тютюнопушене в рамките на няколко месеца преди операцията. Две седмици преди нея трябва да консумират само нискокалорични ястия. Задължително е вечерта преди хирургичната намеса да не се яде твърда храна и да не се пият течности.

Операция и болничен престой

Процедурата се извършва под обща упойка. Продължава средно час и половина. Пациентите остават в болница обикновено за 2-3 дни, през които медицинският екип следи жизнените им показатели (сърдечна честота, дихателна честота, кръвно налягане, телесна температура) и помага за преодоляване на възникнали следоперативни оплаквания (болка, гадене, повръщане, общ дискомфорт). С помощта на физиотерапевт хората със стомашен байпас се запознават с упражнения за правилно дишане и тонус. Получават указания за рехабилитация в домашни условия.

Възстановяване

В първите дни след операцията хранителни вещества се поемат чрез венозни вливания. На третия ден се преминава към течна храна, която се приема в продължение на две седмици. В следващите 14 дни се консумират каши. На петата седмица от операцията стартира постепенно преминаване към твърда храна. Изрично указание към пациентите е да пият вода често, но бавно на малки глътки. Дори и след пълно възстановяване трябва да избягват газирани напитки. Добре е да си изградят стереотип с точни часове за хранене, което да е често но по-малко. Ако се налага приемане на лекарства, те трябва да се стриват и след това да се дъвчат или да се разтварят във вода и тогава да се поглъщат.

Това е правило, което следва да се спазва поне шест месеца след операцията. Задължително е да се спазва стриктна лична хигиена, като местата на външните разрези се поддържат чисти и сухи. До три месеца след операцията не бива да се вдига нищо тежко, а до шест месеца трябва да се избягват усилени физически дейности. Разумно е активността да се повишава постепенно. Заплануваните периодични срещи с бариатричен хирург и диетолог не бива да се отлагат. Те са възможност компетентно да се проследява напредъкът на отслабването и навреме да се отстраняват потенциални усложнения, емоционални и други проблеми.

×

Изследвания за Ин витро

Може да информирате предварително какви изследвания се правят за Инвитро